Мисля, че определено бавно и сигурно полудявам след като цяла нощ сънувам обективи и фокусни разстояния. Окей, да кажеш, че всичко е наред… подобно блога на един фотограф, който също не бе успял да измъкне снимането от сънищата си след като се бе сдобил с 1D Mark II, ама не… Защото при мен няма дори педя основание - хелоу, та аз нямам фотоапарат дори, а само гледам витрините на фотопавилионите с очи като маслинки и после отминавам с наведена глава и горчивина, заседнала на гърлото… Това последното дори не звучи романтично, по дяволите.
Както и да е, не съм сигурна дори кое би трябвало да е правилното лекарство. В крайна сметка опитах какво ли не. Не съм спирала да снимам със "Praktika"-та назаем, проблемът е, че когато се получи кадър, който обожавам, той седи така плоско… Опитах се да рисувам отново, да, получава се, даже е много готино и започвам да свиквам да правя линии на едно място и те да излизат на екрана. Но не е същото. Човек много добре знае значението на тази фраза. Него, на когото е така присъща вътрешната неудовлетвореност. Писането винаги ме е спасявало в отчаяни ситуации. Надявам се и сега малко да облекчи симптомите.
6 коментара:
Важното е да твориш, независимо от вида творчество, все е път към себе си :)
така е... :)
: ))
Мисля си, бях чул веднъж, че фотографите всъщност рисуват с очи. И като повечето хора, не всеки може да хване и да нарисува нещо красиво. Да де - може да се научи, но таланта си е талант. Съответно да рисуваш е по-скоро като да запълваш някакъв дефицит в себе си. Дефицит на изразяване на меланжа от противоречиво в теб по различен от нормалния начин. Съгласен съм с Георги. Оригамите на мен много ми помагат като ме хване такава криза ; )))
... да рисуваш е спасение, да рисуваш е да чувстваш, че си дете, защото детето добавя нови светове към реалността.... към истинските лястовици то добавя своите малки книжни птички.....един приятел ми каза някога, че всичко е създадено недовършено, за да можем подобно на Твореца да участваме в създаването му...и аз му вярвам.
: ))))
Рядко чувам момиче да говори за Твореца. Но идеята не е дали момиче или момче говори за незавършената простота. Все пак това е простота. И ако моето изречение може да звучи по-добре, то всичко, което ми се случва може да има по-добър ефект. Аналогично всяко едно мое действие може да бъде по-добро и да се развива. Дали е същото в околния свят? Ами аз не съм ли част от него? Щом при мен е така, защо да не е така и в природата. То е така в природата и с това си мисля, че би трябвало да отразявам как държа юздите на много подобни на твоите идеи. ;)
:)...сякаш винаги съм си мислила, че трябва да се стремим да създаваме само красиви неща, в изкуството особено... от другите сме пренаситени, няма нужда да ги добавяме.
Публикуване на коментар