разходки

празни залутаници по улиците на града, снегът се топи, мислите се въртят… ако едно е сигурно то е, че всеки ми казва нещо различно за фотоапаратите… и трябва да чета не само измежду редовете на личните пристрастия и ревютата, публикувани на едно или друго място… трябва да се позаслушам малко и в собствената си интуиция… влизам от витирина във витрина, гледам, а сякаш всичко се слива в едно голямо объркване… е, поне имаме хаос налице, значи има надежда всичко да се нареди:)