несиметрично

...търсихме едно женско име, с което беше кръстен един автобус ...и когато го чух, нещо трепна в съзнанието ми - аз познавах това момиче...познавах я без да съм я виждала, само чрез слушане за нея, но тя за мен имаше облик, имаше душа, тя за мен съществуваше... ...и си мисля, колкото повече неща за нас във вселената, която ни заобикаля се отразяват във вътрешния ни космос, продобиват значение и така за теб те са реални и осезаеми, сякаш толкова по-стойностно за теб е цялото ти тукашно пространство... не мога точно да уловя във форма това усещане, но ми изглежда сякаш с всяка секунда придаваме смисъл на различни неща, именуваме ги, претворяваме ги, дори ги създаваме, различни... и това е неизменно свързано с теб, битие от представи....

...понякога изглежда, че кошмарите са повече от хубавите сънища... възможно е да помним в детайли нещо, което ни е уплашило, нещо тежко, от което се радваме, че сме се събудили, за което продължаваме да се самубеждаваме, че не се е случило реално, че го няма... а хубавото чувстваме само с неясни, бледи контури, като абстракция, без да помним елементи от самото му случване... и изглежда дори в тях, добрите сънища, винаги се случва поне нещо тревожно, нещо, което те притеснява неимоверно и ти напомня, че това щастие е мимолетно... като трепет... или може би просто имаме склонност да забравяме красивите неща, които се присънват, дори в реалността, а грозните не можем да изтрием... дали защото са на границата на възможното и невъзможното, или защото искаме доброто като естествено състояние на нещата....