...остатъци.

момиче,

което служи единствено
за сравнение
на бялата й кожа
с друга,
на някоя
много по-красива.


в това се превърна Луничката,
изгуби луничките си,
светулките,
миглите...

толкова е безплътна,
че и да иска не може да се почувства,
толкова е празна,
че нищото дрънчи в нея,
толкова е тъжна,
че не разбира смисъла
на това
да се наричаш тъжен...

тя е малка,
но би се радвала
да е почти невидима,
да не й казват да каже нещо,
да изтръгват мълчанието,
което е заместило сърцето й,
защото тогава на мястото му
ще остане само липсата... на шум.