четвъртък, май 28, 2009

нищо

изтритото наопаки
изписах
със часовниковите стрелки
на вятръните мелници
от жито.

разпилени,
шушнещи,
сенки на видения,
студено сгушени
в шепите ми,
препълнени със шум.

ръждиви водни кончета -

прелитащите напосоки мисли,
удавят в отражения,
мултиплицират водни кръгове,

и затова
водата е солена.

Няма коментари: