изобщо не мога да се подредя. което не е лошо. но е някак странно-статично. ако престана с това мое маникално самонаблюдение вероятно може в крайна сметка да открия нещо. това е позитивно. аз съм позитивна. усмихната, съвсем нищо ми няма... и птичките пеят...
днес казах... не знам как успях да го изтръгна от усещанията си, но... аз натрапвам мрак. да, съвсем сериозно, има нещо в мен, което пряко волята ми създава тягостна атмосфера, или поне едно тихо безумие подобно на нещо непреодолимо угнетяващо...
днес чух едно радостно обаждане, един лек смях с дъх на хартия и залез...
има толкова хора, които познаваш по виждане, познаваш по навик, познаваш по срещане... за всеки от тях си имаш усещане, имаш си свят... понякога ми се иска да не се страхувах толкова от хората... да можех свободно да кажа "здрасти" без нещо болезнено-възпиращо да заседне на гласните ми струни и плашливо да извърна поглед...
когато започваш да губиш нещо, запиши го...
Няма коментари:
Публикуване на коментар