.............
...апаратчето на системата бавно тиктакаше и изсмукваше кръв от вените на едно бледо и безплътно същество, проснато на металното болнично легло... очите й бяха мътни, с бледи червени кръгове покрай клепачите, кожата на ръцете и лицето й беше придобила една особена прозрачност... коса беше разпиляна почти насвякъде, стичаше се към земята, увиваше се около раменете, флиртуваше със напуканите полуотоворени устни...
...по дяволите, за какво й трябваше да си причинява това... но все пак веднъж в годината имаше рожден ден, веднъж се събираше с приятелите си и толкова й се искаше всичко да е нормално, поне да се повеселят и да се държат сякаш нищо не се беше случило... но проблемът сигурно беше още от предната седмица, тогава се готвеше за едни ужасяващи изпити, беше толкова изнервена, ядеше непрекъснато и съответно смъкна около 15 килограма от цялата история.. накрая когато се яви на последното изпитване едва се примъкна по стълбите, а след като разписаха книжката й на излизане от стаята припадна... ами, да имаше малко повече воля, но не... и сега това последното преля чашата, извикаха дори линейка...
...всичко беше се прецакало след оня скапан експеримент... всяка приета храна те лишаваше поне от един килограм... по кориците на списанията гледаха сладострастно рубенсови девойки, докарани до този си външен вид най-вече с помощта на специална диета, дрога или Фотошоп... смъртните случаи, особено в началото бяха доста на брой, после системата горе-долу се нормализира...
часовникът тикатакаше... хм, чудеше се защо във сяка болница има все от тези толкова огроми, тежки и безлични часовници, които едва помръдват стрелките си, но държат това да бъде забелязано от всички натрапвайки своето глухо потракване... насеща се хилеха физиономиите на два розови и един лилав барбарон, една кукла с раздърпани опашки и спайдушен надуваем "Пикачу"... една леко солена капичца се стече да навлажни крайчеца, в който се съединяваха устните й...едно подобие на въздишка леко докосна стаята, погали с пръсти стъклата и се промъкна през малка вентилационна шахта в ъгълчето до прозореца.... слънчевите зайчета отвън играеха с листата на тополите... тя бе с гръб към тях, но ги разпознаваше по сенките и шума на вятъра, който се заплиташе в тях, шепнеше, лудуваше и стихваше, сякаш никога не го е имало... като насън някакви гугутки пърхаха и оставяха стъпките си по тенекитения перваз...
в стаята влезе висока суха сестра, прегеледа показанията на апарата, измъкна от метална кутийка един термометър, разтърска до енегрично - "Притискай"- (лесно да се каже)...- момичето едва го засържа да не се измъкне между ребрата и ръката си...
"Добре, днес си 40 кг., успяхме да стабилизриме положението за разлика от състоянието, в което те докараха.... е, няма да се научите..." - продължи да си мърмори надолу по коридора извън празнотата на болничната стая...
Искра се надигна леко, желязото на леглото се впиваше в тялото й, но въпреки това желанието да прекъсне тази болезнена неподвижност надделяваше над останалото... Сестрата бе измъкнала временно иглите и тя можеше да опита да се изправи съвсем, макар и да беше все още много слаба... Усмихна се като си помисли, че жизнените и показатели вървят обратно пропорционално на всяко нейно усилие да живее... плъзна пръсти по дръжката на прозореца и вдиша с мъка от въздуха на натежалия следобед, чието закъснение плавно се стапяше в здрач... прегорелите краища на облаците заиграха с зеленото в очите й, разтовиха се на топли капчици по върховете на миглите и краищата разпилени кичури... въпреки че вероятно рискуваше белотата на болничната нощница, тя се покатери и настани на перваза, пускайки босите си пети да играят със същия този вятър, който да преди малко се бе умилквал около затвореното стъкло... ем, ако някой я видеше със сигурност щеше да изкрещи, но какво от това, засега всички тънеха в блажено неведение... подпря се на ръцете си, вкопчени в остатъка от аварийна стълба и потъна в мисли, които опирха до циментовата насилка на алеята, там, където между плочите се повираха малки стъкчета, където обиклаяха в безсмислен кръг около лампите напрашени нощни пеперуди, заблудени светулки и еднодневките с прозрачните си крилца... на сутринта от стаята горе гледаше друго лице...
.........
picture from
7 коментара:
Абе ако са рубенсов тип - добре...ама не знам Рубенс такива да ги е рисувал...
Вижте, проблемът е, че "рубенсов тип" се използва за възпълнички девойки, а не за слаби....не се разбира какво искате да кажете.
Вижте, точно "рубенсов тип" имам предвид, и точно възпълнички девойки имам предвид когато го използвам.
Ще разясня - идеята ми е, че се е провел експеримент след който жените започват да свалят в резултат на приемане на храна, настъпва "криза" и пълнеенето е заместено със слабеене, т.е. пълните жени стават рядкост и се харесват повече от слабите, затова дизайнерите на модни списания прибягват до трикове - използват Фотошоп и др. програми за манипулация, за да превърнат слаби жени в пълни, защото те са станали еталон за красота. Съжалявам, но е напълно възможно от разказа това изобщо да не става ясно.
Извинете, грешката е моя. Просто не съм прочел целия разказ, а стигнах само до този абзац. Така става като прибързваме с преценките. :) Сега ще го дочета.
А нищо:)Благодаря за вниманието:)
Публикуване на коментар