...................
... безсилието, тази отдалеченост, чисто пространствена, умората, която ме е притиснала в клещите си, онова усещане за безсмисленост на думите, за безкрайно повторение... как да натрапя смисъл?... как да избера какво да я задържи на границата на тази тънка стъклена повърхност, и някоя ли съм да мога да избирам.... ако можех, бих се превърнала в нея, ако това щеше да излекува, дори да не можеше да излекува.../въздишка/...само да не е така... не знам, тя толкова дълбае в раната, толкова... няма как да заздравее, ако не я остави да се уталожи, решението не е на дъното й...
защото ако твърде дълго се взираш в тъмното, то ще те погълне....
съществуването ни е сякаш кратък промеждутък между болки....
Няма коментари:
Публикуване на коментар