сряда, юни 10, 2009

voces magicae*


...последното изречние е твоят самстоп. дали защото се усещаш, че думите не ти принадлежат.

всички останали думи са твои. но не и тези. защото са с конкретен, макар и в анонимността си, адресат.

няма значение дали този конкретен получател ще ги види, прочете, докосне. те ще са си винаги негови, защото са създадени с предназначение. всъщност сякаш всички думи, които създаваме за нещо са част от това "нещо", един вид стават продължение на неговата същност и ние същевременно ги губим от себе си.

съществувание, изникнало от възможността си за проява. същество, създадено от подсъзнанието ти. нима творим чудовища? вдъхваме им живот така, както реалността се назовава, това, че ние ги виждаме, им придава битие...
..................

"Адът е непроницаем, защото няма речева стълба, по която мъките на човека да стигнат до слуха на неговия създател Бога."

"Безсмислицата никога не е без смисъл, тя е изказване с отклонена прагматика."

"Когато езикът те обгръща като дом, не е нужно да влизаш в отделните помещения на думите, за да разбереш казаното."

"Кошмарът е тревожното проглеждане към другото в мен и към чуждото в езика. Кошмарът е всичко онова, което ни застига като непознат език, говорен от странен чужденец."

"Гласът посочва бездната и сам е бездна."

- Валери Стефанов
................................
*вълшебните думи
*picture from

Няма коментари: