Разплитане

.

Ти си ужасно безсмислен.

И това е толкова хубаво.

Нарочно нетактичен...

В очите на замръзнало дете,

което криеш,

което просто си играе,

със себе си,

и с глупостта на хората,

в зениците на болния цинизъм,

милва ме омразата,

към липсата на безразличие,

към недокоснати завеси,

в които да оплитам тялото.

Защото в мен е Дяволът

и не целувам църквите със мигли,

заобикалям свещите

на моите си мъртъвци от чувства,

самоотмъщавам си,

презирам чувството,

да чувствам повече от всякога,

да чопля от мазилката на сградите,

за да усетя песъчинките под ноктите,

да вкуся мириса на вар,

на нещо тебеширено,

което може би ще ме задави.

Аз недочувам,

всичко е оплетено в косата,

която гъделичка задушавайки,

с която реша пръстите си,

...красива е,

ще я отрежа още днес.

Глупаво дете!
глупаво ....

Кръстено в отровата.

Кой знае...

защо сънувам глупости.

Прелиствам се във книги,

потъвам във сълзи.

От толкова горчиво щастие,

сънят заспива вместо мен.

.