UNDO

.
i don't believe coincidences, and i really think everything happens for a reason... but what reason? is there reason in it? or maybe a reason we can't understand, something which should be felt, and thus understood... sure...


...същия ден попаднах на "Даная" на Климт, една от най-хубавите му картини... спомням си вечер с бухали, смях побран в шепоти, едно окъпано нощно небе с луна увита в лепкав пух... и моя любим тъмен вятър... среднощни люлки, скитане из малки улички, топящи се светлини, далечни гласове... всичко така се е смесило, толкова е неразбираемо, че не е нужно да бъде проумявано, то просто е.

то е онова усмихнато дете на детството, което се опитва да танцува докато непознатото опъва струните на неговия малък затворен свят. то жадува секундите, които го поглъщат. осмелява се да потича... в сънищата си. пожелава си красиви видения, изписва ги в мислите си, моли се на думите, остава тихо. когато всичко в теб говори, как да си способен да издаваш звук?... светотатствено думопрестъпничество, неестественост изглежда, но... кой може да го прочете... ако бурята е просто пропаст от светлина между два облака, защо не можеш да се отърсиш от статичното електричество в гласа си, защо парещите ти клепачи не ти позовляват да погалиш капките издишащи по стъклото, което те дели с онова навън... и ти ли не си птицата, която спеше по небето....?