Sweet child O' Mine
ама това... сън? не, че ми се участва, ей-така, за успокоение...:)... някакви пустинни бури в които тичаш с усмивка, плажна ивица, деца, които си говарят за теб на руски и ти им говориш на български някакви безсмислици... стоиш,(хм, по скоро си се увесил) надолу с главата на някаква катерушка в някакъв си парк, подреждаш мисли и свят под себе си, подреждаш красиви усещания, от които искаш да избягаш, нареждаш притеснения и бягства, обстоятелства и невъзможности.... свито-трепетно, искаш да очакваш, а се боиш от себе си и евентуалното сбъдване на нетърпенията си...
..миг, да не си си и помислил да поспираш... искам да ми е уютно, искам вечното ти движение, непрекъсната ти промяна... не искам дори секунда по инерция, не искам спиране на вятъра, не искам да чувам мислите на всяка светлина, която идва тихо и краде ноща, онази мрачина на стъпките, на стари вити стълбища и една кутийка изпълнена със смях....
....
Няма коментари:
Публикуване на коментар