.
...вятърът замеря с пухчета опитите ми за тишина между празни стени и захвълени ключове... събирам ги в погледи, преструвам се, че не забелязвам, чета им приказки, заспиват в шепите ми...
...спомени, увесени на стените, пожълтели в тапетите, които смъкнах заедно с част вчера, потъват в топло оранжево, изсъхнал мирис на лепило, в премрежените порзорци и молците, пърхащи в прашинките, с които се стопи денят....
...вървенето сред хората е като ходенето между думите...
...................................
...по мантията ще го познаете, продавачът на огледала... дори в много горещите дни той изтрополява несръчно по стъпалата на трамвая, лекото подрънкване, големите странични, вътрешни и външни джобове... застава винаги по ъглите, по сенките и сякаш скрит в своя си свят... очите му отражение на някакво далечно пространство, докоснати от светлината, преминаващите лица, поглъщат ги двупосочно... не го гледаш, но той е там, той е стъклото, по ръбовете на което виждаш себе си, макар и неясно....
...после рязко набити спирачки, едно момиче махащо на приятеля си, един паднал на земята продавач, едно счупено огледало...
това са щетите. поне описаните. останалото са някакви си седем години.
.
2 коментара:
Бляскаво-бодливо,
с аромат на гремлини!
:)
благодарско:)...
Публикуване на коментар