трамвай[ конфитюр] ;)

...казват, че три е магическо число... и защо да не е, на трета спирка нито си се качил още, нито ти е време за слизане, някакво никакво... тепърва си препърпял адаптация отвъд шумовата бариера, т.е. не чуваш целия скрап от звуци на движение и спиране, а съзнанието ти се е отнесло и се е превърнало в tabula rasa, на която драскаш някакви все още неясни заврънтулки като усещания...

спирка #3

...две девойки стоят една срещу друга на последната редица столчета, щракат с някакво апаратче, някакви младежи са се насъбрали на колелото и току подрънкават с една стара на вид китара... и всичко това за възмута на една доста сърдита баба с две бидончета на земята до себе си, гушнала здраво сноп праз-лук... идилия...

...3 минути времето стопява усещането ти за време, един възрастен чичко се примъква : "Абе, момичета, вие знаете ли, че София е на 500м надморска височина, това нещо... ако надникнеш през пропаст към Варна си е половин километър височина... представяте ли си какво нещо?!
двете изглеждат изпитателно, усмивка на престорена любезност:"Да, много си е.."
- "А от Мусла представяте ли какво чудо ще е? Хората много трудно го мерят това...
-"Е, да, 2925м. наистина си е много..."
-"Ех, добре, че това знаете... Вие в кой институт учите?"
-"В Софийския..."
-"А каква специалност сте?Това, апаратчето, само ей така ли или го изучавате?"
-"Аз съм чешка филология, тя - поглед- си се занимава с фотография..."
-"А вие какво учите?"
-"Аз съм PR, трета година..."
-"Че какво е това PR...то търси ли се...?"
-"Нещо като рекламата..."
(отсреща неразбиращ поглед)
-"Рекламата прави плакати, брошури, такива неща...търси се..."
-"Ааа, то и вас ще ви удари кризата..... ...Айде със здраве, и учете повече...."
-"Всичко хубаво..."

шум на отварящи се врати...


Вал, душа, твой ред е...;)