"...всички влаци са един дол дренки:))"
толкова е абсурдно ако практически разбираш, че изкушението на идеите е по-силно от реалността... всъщност ти си готов да минеш отвъд всяка стена от мъгла, без да знаеш какво има отсреща... това надежда ли е? някакъв вид оптимистично въображение? любопитство?...
и ти смътно усещаш, че зад всяко престъпване или опит, или неизвестност, се крие санкция... знаеш, че може да не получиш нищо, освен ударна доза разочарование, но това не намалява силата на желанието ти да видиш отвъд тази граница, която просто е изникнала пред теб и ти казва "избери!"...
но ти не си рационален, мой човек.. никак, никак... но това е добре, това е отлично за всички коварни кроежи от случайности, самозаплитащи се паяжини, будувания... то е в ситните камъчета, които се свличат под теб, в надничането с едно око към дъното,а с другото към върха.... във вятъра от ментов цвят, в едно поле от тръни, от сухи листа, от малки потайности...
за страха от гледането, от сливането на погледа с другостта... защото другостта, отвъдността, страхът завличат със себе си... и след известно време прекарано в компанията на стаха, вие се познавате, вие сте свикнали един с друг, говорите си, и затова вече не те е страх... точно както "ако погледнеш в бездната, бездната ще прогледне в теб"... обгърнат от другостта, ти самият ставаш другост... и тези, които се боят от хората в тъмното, сами стават хора от мрака, научават езика му... не бих казала, че човекът е хамелеон... да, какво е той, ако не слово претворено в материя - жива и нежива... няма по-раждащо нещо от концепциите и думите, от проникването на смисъла в битието....
5 коментара:
Мисля си, че човек се плаши от битието си, само ако то е смисъл единствено за неговата рационалност. Тези, които са в мрака, са тези, които сме възлюбили под слънцето. Не знам дали тези хора бягат сами от нас или ние им вярваме малко и ги прогонваме. В мрака се взима само онова, което ни е познато, което ни е говорило и преди. В него може да има хиляди герои, но сценаристът отново сме ние. А ние сме търсачи. Затова се увличаме по всичко на пътя ни. Но до там. Колкото и да се гледат човекът и бездната, те само общуват. Не се превъплащават едно в друго. И няма как. Нека не забравяме, че човек е висшо творение. Може да е от прах, но Негова.
Невена :)
ами къде отива идеята за обсебването?:)малко е странно, но може би се самовселяваме в себе си, или вселяваме в себе си непознати наши същности...
може би. а може би не. узурпацията, що се касае до личностното имущество, е доброволна.
ние сме във вселената и вселената е във нас :) затова е нормално хиляди образи да се разхождат из съзнанието ни. самотота е телесно понятие. а самовселяването нарицателно за самодостатъчност.
дано отговорих поне малко :)
Хубава вечер, Сиси!
мерси, да:)
Аз пък не съм съгласен, макар всичко да звучи така правдоподобно. Най-вероятно е, но има нещо гнило...
Като го разбера, ще се върна да споделя. :)
Публикуване на коментар