щрих

утрето е тихо,
удавен плач на нощите,
нетърпеливо безразличие
побърза да ги изгаси,

думите са бели,
липсват се,
контурите прескачат,
подиграват се
със драсканиците.

дневна светлина
за вчерашните врани,
прашни таваните
от недоизпрани надежди.

сиви кутиите
със смачкани безсилия,
малко бесило
за налудничавите идеи,
за пирончета и кабърчета,
и всякакви метални стружки.