приспивам недомлъвките, лек шум за жумящи мисли и премигнали усещания, един милиметър нощ и две трети до стрелките за пет и половина... сънуваш станиол, с който си играе вятъра в тъмното, течението го блъска между долния праг вратата и измъкнатия край на мрежата срещу комари...просъницата те събужда, виждаш на петна от светната крушка как някаква огромна буболечка бръмчи, засива се и се удря в тавана. всяко сблъскване последвано от нов опит, тупване, ярстно пърхане на крилца, посипващ се прашец.... загасяш лампата, отваряш вратата към коридора, пускаш осветлението там... и чакаш.
странно, но вече в тъмното няма нито звук, пълна застиналост. и като че ли се унасяш където си стоиш.... и ето пак, историята се повтаря. този път оставяш светлината, хмм.. със свити крила е толкова ...миличка. стои си там, на шапката за бране на ориз най-кротичко. по дяволите, сега пък откъде кутийка... събраяш някакви предмети по шкафовете, уффф.., защо е толкова шумно... а, ето!... и малката ти крилата посетителка отива да подири други капанчета за нощни мисли.
Няма коментари:
Публикуване на коментар