сънищата биха объркали много неща, ако нямаха статут на нереалност....
има сънища, които ни усмихват.
има сънища, които ни разплакват.
има сънища, които ни карат дълго да се взираме
в тъмното и в тъмното в себе си.
те са стъпала, които не бива да изкачваме.
кошмари, които превръщаме в реалност.
те са това, което сме заключили,
за което искаме да сме изхвърлили коварното ключе.
но те объркват твоето място в света. да, в тази наглед подредна цялост от рафтчета,
нощни шкафчета, жълти лепящи се листчета, графички, графици и всякави начертания. те просто разливат кафе върху всяка твоя леснозапалима душевно-материална принадлежност, така че да изгубиш устойчивост. пеперудата, кацнала на дланта на въжеиграча. ето ги.
2 коментара:
Ъх, как не те е срам така красиво да се изразяваш :)
Btw, някои от теориите (повечето) приписват на съня адаптивна функция. Сиреч, емоционалното, духовно и несъзнавано напрежение, което трупаме през деня се излива под формата на сън, през ноща, за да може нашето съзнание да удари баланс и да е кукуряк, когато петлите запеят.
:)имам толкова различни теории за сънищата, повечето си противоречат, така, че май ще си остана в блажено неведение по този въпрос... може би вярвам по малко на всяка от тях...но със сигурност е свързано с душевно-емоционалното състояние...
Публикуване на коментар