сряда, септември 30, 2009
невъзможното
има неща, които никога няма да бъдат изплакани, мисли, които никога няма да се споделят, погледи, които се отбягват, стъпки, които разтърсват целия ти свят, болки, които не могат и не искат да престанат.... има моменти, които са толкова тихи, докато в теб е смърт.... има стъпъла, думи и докосвания, които не могат да се понесат... които те запращат в бялата стаичка на твоята празна лудост и си говорят с липсата на точки.... бял свят. празен свят.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
Да.
http://my.opera.com/%5E%5Eabril/blog/show.dml/4388340
:)
Празен, празен... само не забравяй да отваряш прозореца, за да се проветрява.
Защото някой неща като НИКОГА, остават за никога. :)
Че то ако отворя прозореца и влязат още луди ще го ударим на купон... :))Така де, лудостта е занимание самотно/раздвоението на личността не се брои, пък/, или поне тъжната лудост... Хората са винаги сами в болката си, споделената болка вече е изгубила същността си,тя е нещо друго... Не отказавам прозорците все пак, все още:)
Публикуване на коментар