.............................

Черен шал на витрината,
алена кашлица,
издишащ сън.
Дишам с миглите си,
с широко отворени очи
нощ в зениците на безсънието.
Съживявам сенките на шумовете,
очеранията в светлините
карат стаята да премигва.

Изгубих силите си
за усещане,
празен съд, стъклено очакване.
Горчиви ъгълчета,
щори на сетива,
връвчици от безсилия,
без право на молитва,
страхът има нужда от мен.