"
Прости стимули - незабавана реакция, рефлексоподобен отоговор - за физиологични нужди; имат праг, при повторение губят своя стимулиращ ефект; продължилото стимулиране изисква стимулът да нарастне по сила или да промени съдържанието си
Сложни/активиращи стимули - резултатът от него е стремеж; те не остават "същите" поради продуктивния отговор към тях, те са винаги нови, винаги променящи се; стимулираният човек вдъхва живот на стимулите и ги променя, като винаги открива нови страни в тях.
Съвременният човек действа почти изцяло чрез прости стимули; механизмът е : просто стимулиране-незабавен отговор; това, което бива стимулирано са такива нагони като сексуалното желание, алчността, садизма, деструктивността, нарцисизма; тези стимули биват медиирани чрез медиите и пазара на стоките; рекламирането се основава на стимулирането на създадените от обществото желания; стимулите трябва да бъдат променяни постоянно, в противен случай са неефективни;
Човекът, който се нуждае от непрестанно променящи се "блудкави" стимули скучае хронично, но тъй като компенсира скуката си, той не я осъзнава. Този, който е готов да окликне продуктивно на активиращите стимули, не скучае.
Хроничната скука - компенсирана или не- представлява едно от главаните психопатологични явления в съвременното общество.По-леката форма на болестта е недостатъчна вътрешна продуктивност - че скучаят, но си осигуряват непрестанно променящи се прости стимули.
Когато скуката заплашва да стане осъзната след края на рабoотния ден, те избягват от тази опасност чрез многобройните средства, които предпазват от явната скука:купони, пиене, тв, пътуване, купони, секс, дрога. В края на краищата тяхната естествена нужда от сън ги побеждава и техният ден завършва успешно, защото скуката им не е била осъзната в който и да е момент. Може да се каже, че една от главаните цели на човека е "Бягство от скуката".
При повърхностното разсейване на скуката целият човек и особено неговото дълбоко чувство, неговото въображение, разум, всички негови съществени умения и душевни възможности остават недокоснати: на тях не им се вдъхва живот.
Един резултат от недостатъчното компенсиране на скуката е насилието. Най-често този резултат приема пасивната форма да бъде привличан към съобщенията за престъпления, смъртоносните злополуки и др.сцени на кръвопролитие и жестокост, които са основна храна, продавана на обществеността от медиите. Хората откликват с желание на такива съобщения, защото те са най-бързият начин за предизвикване на съзбуждане и така облекчават скуката си без някаква вътрешна дейност.
Чест мотив за убийства е непоносимото чувство на скука и безсилие и нуждата да усетиш, че има някой, който ще реагира, някой, върху когото можеш да оставиш следа, някакво дело, което да сложи край на еднообразието на ежедневните преживявания. Пример с момичето, което си реже вените, за да се увери, че в тях има кръв.
Нуждата на човека от стимулиране - един от факторите, пораждащи деструктивност и жестокост; простият тип възбуждане не изисква от индивида да прави усилие; ако човекът не е успял да порасне, простите стимули са винаги подръка."
Ерих Фром
Няма коментари:
Публикуване на коментар