радост

"Ето – аз дишам,

работя,

живея

и стихове пиша

(тъй както умея).

...."

"Вяра" от Никола Вапцаров

.................................................

понякога имам усещането, че толкова ни е страх от това, което сме направили, или това, което си въобразяваме, че сме направили, че очакваме всеки момент най-лошото да се стовари върху нас и да ни помете като лавина... никой не знае вината ти така, както ти я усещаш... дори без да има конкретна причина, емоцията не познава рационалното обяснение, тя е смътен страх, разпръснати електрони, снежинки, статично електричество, тя се движи толкова бързо, че е почти безшумна, или поне дотолкова колкото може да се чуе едно чувство....

и именно за това не спирам да се изненадвам, всеки миг може да е толкова наситен и различен, колкото ти го имаш... създаваме свят... една идея по-истински или по-измислен, има ли значение? когато може да е и двете, когато съществуването му е факт...

кошмарът ти завършва със снежна буря... а когато отваряш очи и виждаш истинска снежна буря навън ти става толкова леко, толкова различно от мястото, от което си се бил пренеслъл насам... и красотата на безсмислицата е толкова парадоксална, че е застинала в нишата на естествеността... място без обяснения, без нужда от катализатор, без излишни съставки в сместа...

...ако три дни поред снежнобелия гълъб каца на прозореца ти, това какво означава?....

има някакво преобразяване навън, да:)бездомните кучета навън вече не са бездомни, те са снежни кучета... танцуват в снега, подскачат, правят кълбета... напълно са различни....

наситеното сиво и калта са нецвят... простете ми, но радостта не е добър писател...