" в страдание живот се изхаби/ да търся все страданието може би" - П.К.Яворов
...емоционалният мазохизъм в дъното си е вид травма, пропаст в случилото се, удар по нещо много крехко, изтъкано от нишки на душа... но при удара не се е получила пробойна, а се е получила сплав, странна смесица от оцеляване и приспособяване... ако си в самия Ад, най-добре да започнеш да го харесваш... съзнанието, съществото се превръща, мимикрира в болката, то приема белезите й, превръща ги в свои същности, за да спре непоносимото за нея... когато интензитетът на усещанията придобие силата на вик, може би вик като този от платното на Мунк, който отеква до най-дълбоките ъгълчета на възприятието ти, и кънти, и се мултиплицира, тогава се ражда странния хибрид на изопаченото, преобърнатото в себе си удоволствие, удоволствието от неудоволствието...
това зараждане, отначало несигурно и нестабилно, постепенно придобива рутина, бутони в съзнанието несъзнателно вече, по силата на навик, превърнат почти в инстинкт, се превключват, за да откликнат на моментите... няма никаква изкуственост... всичко е истинско, дори стократно усилено в призмата на преживяваното... почти видими извивките на преживяваното, примесени с реминисценции, почти по силата на чувството за вече случилото се, блокират в мъртва точка на наситеност, на почти безчувственост, предизвикана от емоционален срив... единствено горчивият привкус на познатото, на нуждата от спасения, от вина, от болка заради самата болка... страстта, наркоманията да усещаш как умираш бавно всяка секунда, за да се считаш за жив... и аз разбирам тях, виждам в тях, целувам мислено клепачите на тяхното вътрешно същество...но няма как да го покажа, да им го засвидетелствам, да направя така, че да ги излекувам, да ги върна, да утеша и да изпитам болка с тях, отнемайки от тяхната, когато те не искат да бъдат излекувани.... не искат, или не могат...
Няма коментари:
Публикуване на коментар