Говоря си с водата - тя поне ме чува,
разбира и от шепот, и от плач.
Затова оставям пълна чаша на перваза
преди очите да отмия с мрак.
Та сънищата ми като безцветна захар,
като издъхнал аромат,
да се разтвoрят в нея, да дочакат
да се огледам в образа им сляп.
1 коментар:
яко.
Публикуване на коментар