петък, юни 18, 2010

премълчавания

имам нужда да ти говоря, но повече имам нужда да ти шептя... искам да не ме чуваш, но да усещаш присъствието ми... искам да те гледам със затворени очи, във всеки един смисъл... искам да знам, че си там... не искам да те виждам... искам да те чувствам в тихия си свят, но трябва да се отърся от мълчанието на стените, които умират... в студа пеят славеи, ти гониш листа, аз се въртя в кръг... това никога не се е случило... смътен страх, винаги е бил там и винаги си остава, когато срещнеш нещо много красиво, нещо, което не можеш да повярваш... сълзите от щастие са предчувствие за загубата му....

3 коментара:

Анонимен каза...

Сиси,

страхотно е!

Но аз пък искам да те виждам, не ходи никъде! ;)

Невена

Silvena Toncheva каза...

Няма, за теб съм тук ;)

СТОЯЩ-ПОД-ДЪЖДА каза...

само дето не е предчуствие,а страх..но обикновенно е така когато човек не вярва особенно силно че заслужава щастие...не е нужно коментара да стой отдоло под твоето нещо,нащсах го за да го прочетеш ти.. : )