имам нужда да ти говоря, но повече имам нужда да ти шептя... искам да не ме чуваш, но да усещаш присъствието ми... искам да те гледам със затворени очи, във всеки един смисъл... искам да знам, че си там... не искам да те виждам... искам да те чувствам в тихия си свят, но трябва да се отърся от мълчанието на стените, които умират... в студа пеят славеи, ти гониш листа, аз се въртя в кръг... това никога не се е случило... смътен страх, винаги е бил там и винаги си остава, когато срещнеш нещо много красиво, нещо, което не можеш да повярваш... сълзите от щастие са предчувствие за загубата му....
3 коментара:
Сиси,
страхотно е!
Но аз пък искам да те виждам, не ходи никъде! ;)
Невена
Няма, за теб съм тук ;)
само дето не е предчуствие,а страх..но обикновенно е така когато човек не вярва особенно силно че заслужава щастие...не е нужно коментара да стой отдоло под твоето нещо,нащсах го за да го прочетеш ти.. : )
Публикуване на коментар