петък, юни 18, 2010

криш-миш, ти жомиш

сънищата са сиви мишки, които трополят по тавана на сънуващите мисли, изтупват прахта от дъските, обират паяжините от ъглите, смущават вцепението на някоя нощна пеперуда( случайно влязла и останала да пренощува там)... сиви мишки.... скърцат, гризат, хапят... танцуват по нощници, правят кълбета, разхожат се на пръсти - не за да не те събудят, просто ей така... а на сутринта, тогава дори не си ги спомняш... но някакси усещаш..... инстинките на котка, която не дочаква да разкъса с нокти вечерта...

1 коментар:

танцуващият сас многоточия каза...

пишеш проза с похватите на поезията..не си го мислила така знам,идва ти отвътре и го правиш за да ти олекне..: ) създаваш картини но не визуални или просто сетивни,а някъде там..."на границата на виреене" на разума и безумието. ""вълшебният час" за убиването на дракони"...