тези думи
понякога се чудя
въобразих ли ги във теб.
толкова анонимност
има
в товята лаконичност.
съмнението
ме свива на две,
така съм сякаш цяла,
премигвам те,
и препрочитам празнотата.
предпочитам
да можех
да ти мълча повече.
така сигурно
мислят по-късите интервали
от кражби между редовете.
в антрето на
любезността
удобно се е настанил
фантом - глас, улица, очи,
силует на полу-хора.
под хладен дъжд от етикетчета
- чадър от листа.
отвъд прозореца
тъжната ни лудост
се катализра... в мен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар