събота, октомври 09, 2010

врата от сол

.

Дванадесет седмици подред
вали шест вида дъжд,
аз чакам три реда думи от теб,
за да деля на междуредия.

Умножавам всяка втора дума
по твоето име,
иронизирам отсъствието на букви
в кратките ни междуметия.

Ако пясъчните часовници
се пълнеха със сол,
не биха ми стигнали секундите
да те издишам без очи.

Хиляди малки портички
са отворили невидими ранички
по осемте страни
на петопръстника от време.

Обективната реалност
нямаше нищо общо
с единствения откъс
от кратки откази
на признание.

Синусоидата изписва
солени сенки
по пердетата
на плътното отсъствие.

Толкова сини камъни
са заседнали
в силуета
на пренаситеното
ми съмнение.