сънят на един гущер

“

Изскърцаха гуми,

заваля ситно

последният сън

на един гущер. ”





В стаята се сипят малки черни думички като тих снеговалеж... по тавана се стелят тънки линии светлина, квадратни отражения на металните кутийки, чиито мотори ни събуждат твъде рано, за да можем да осъзнаем, че не продължаваме да съществуваме отвъд съновиденията. Стайните растения обичат синя утринна мъгла, обичат да се разстилат на пластове, да лютят на очите... така обичат.... те, растенията...



Светът се люлее на табло от цветни кабели, смесена дъга от светове и белота, която горчи на очите. Но е така. Нищо. Ти няма да си спомняш. Така или иначе няма особен смисъл в изчисленията, нито в опитите ти да танцуваш на таблетки. Никой часовник не се е трогнал досега от този факт, не е спотаил дъха си, не е заскърцал по-неуверено по наклонената платформа на изписания си в мастилени отенъци циферблат.



Навън гърми, валят жаби и гущери, аз си липсвам есенната буря, отсъствието й е твърде осезаемо. Сипвам си каквото е останало. Заспивам надолу с главата и с откъсната опашка. Мисля, че и този път ми се размина...