Човекът с плюшения заек

.

Звездите пият млякото на вечерта
и облаците свирят на цигулка
човекът с плюшения заек е светулка,
която си играе с лудостта.

Ти не разбираш неговите думи,
обърканите редове,
недоумяваш за какво ли служи
във дланите му онова въже.

Ръжта шепти, тиктака, ромоли,
- навярно черните къртици й пригласят,
навярно няма смисъл да изгасят
прозорчетата докато като вали.

Защото има още да се взира,
дори да е с избодени очи,
човекът с плюшения заек е играчка,
с която си играем аз и ти.

.