Чудовищата

Чудовищата
нямат
право да сънуват.
Чудовищата
ги е страх,
но се срамуват
да си признаят
че боли
да ги рисуват
винаги
с избодени очи.
Чудовищата ми
са вплели нокти
във възлите
на твоята коса,
чудовищата
целите треперят,
не смеят да издишат
цялата си празнота.
Чудовищата,
да, чудовищата,
те бълнуват
прегърнали
вечерна светлина,
на две пречупили
поставката за лампа,
под
натрошени капки
от стъкла,
пристъпили на пръсти,
несмутени,
от липсата на прах
и топлина.
Чудовища, чудовища, чудовища
напират
в стаята да влязат,
но не могат.
През процепа
на малката ти стая
гледат и подслушват
как дъха ти стича
се накъсан
въху пердето
от пробита тъмнина.
Чудовищата ми,
те ти завиждат
задето виждаш
през съня.