Мрак ми е.
Дори минутите горчат.
И не тиктакат.
Дори и болката ми е статична.
Не мога да премигна с мигли.
Притиснати са със оловни капки
- извиращи от ябълката огнени езици.
Страх ме е от чувството за прокълнатост.
По дяволите цялата им правота.
Да бъдат прави колкото поискат,
зениците да стискат
докато потече смола, луна и други катаклизми.
Пресяват облаците светли силуети,
рисуват с вятър като с тебешир...
Бяла прекъсната с две карачки отпред,
следи от спирачки, квадратен момент.
Няма коментари:
Публикуване на коментар