фотон

Събрах се в едностишието ти
като в притворена шепа,
затварях очи,
мисли свити на кълбо
като сънуващи котки.

Кротката нишка
на нашето петминутно безвремие
затваряше в клетка
сплетени на възли секунди.

Искам да ти рисувам,
да те науча да прегръщаш каменните зидове,
да седиш с часове по ъглите на тротоарите
загледан в преминаващия прах.

Да начертаеш карта
с борови иглички,
да те видя как дишаш
без да издишаш
тишината си.

Усещането че те има
нахлува през прозореца ми вечер,
кара ме да стъпвам на пръсти
по кръговете от наситено мълчание.

Помежду ни
има толкова много празнота,
нищо не ни разделя
от нас самите.