Стената е от бели тръни,
утробата й се рони,
по пръстите ми изподрани
кръвта й лепкаво горчи.
Опитвам се да бъда точка
- детайлите успокояват,
опитвам се да бъда точна:
по порцелановата плочка
капките опитомяват.
Отсъствието на прозорци
се счупи в мен – боли до писък,
звукът от струните е твърде нисък
за режещите им езици.
Триъгълните закачалки
висят на кукички от облегалки
и само куклата ме гледа
как шепна на стената бледа.
2 коментара:
На Сис
Понякога са бели чудесата
и носят се пред погледа изстрадал -
невинни цветове на непознати,
но непременно пролетни цветя.
Опитваме понякога да бъдем
по други – по-добри, по-силни -
но все така във нещо ще се спънем
и нещо сложно някой да ни пита...
Тя - Свободата - пак ще си боли,
но пак ще бъде близка като песен,
в сърцето скрита, истинска, но тиха -
като приятеля за път нелесен...
Да бъдеш малък май че е утеха
и странна сила, клетва, обещание,
дори да се порежеш в острие на
извита в хладен мрак луна стоманена.
На Сис
Понякога са бели чудесата
и носят се пред погледа изстрадал -
невинни цветове на непознати,
но непременно пролетни цветя.
Опитваме понякога да бъдем
по-други – по-добри, по-силни -
но все така във нещо ще се спънем
и нещо сложно някой да ни пита...
Тя - Свободата - пак ще си боли,
но пак ще бъде близка като песен,
в сърцето скрита, истинска, но тиха -
като приятеля за път нелесен...
Да бъдеш малък май че е утеха
и странна сила, клетва, обещание,
дори да се порежеш в острие на
извита в хладен мрак луна стоманена.
Публикуване на коментар