Аутопсия на нощта:
разчленена на малки часове,
упоена на операционната маса
премигва със тежки стрелки.
Надвесен над нея
стоиш и четеш,
с кървав скалпел разрязваш,
записваш всеки момент.
Неравно зашиваш
с парцали от мрак
тежестта на това
да не чувстваш съня.
В коридора стои
с мъртво бледи очи
тази луда луна
със сълзи от звезди.
Със сребристи игли
тя пробива плата
на пердето от прах
в фоайета от страх.
Няма коментари:
Публикуване на коментар