Не ти написах писмо
- осмоъгълно огледало,
скривалище за мисли.
Не подпечатах с устни
бели листа
пробити с аромат на восък.
Няма да ти подаря премигване
- последна гара,
въздишка от цигара,
послон за тихата ти лудост.
Странно се срамуват думите
от своето натрапчиво отсъствие.
Липсата полепваща като ветрило
в стипчаво преглъщане на мрака.
Крила на прилепи
- и Дяволът изръкопляска.
Няма коментари:
Публикуване на коментар