сряда, юни 27, 2012
сбоготворение
Препрочитам самотата си
предпочитам самотата си
звъня объркано
часовникът се е разцифрил
мокетът в дневната
издиша топлина на ивици;
по парапета
звукови иглички
метално сричат,
стичат се на срички.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар