разпадам се
на хиляди мастилени бодлички,
бродирам с кръв дантела
- избодени очи на срички,
плъзгам се по кожата
на всяка своя люспа,
извивам се от болка,
тишината не напуска
липсата на писъци,
а аз
излизам през клепачите си
чиста като златна рибка...
Няма коментари:
Публикуване на коментар