Завих кошмара си
със детското одеало,
изглеждаше ми някакси
смутен, измръзнал -
в очите му прочетох страх
обвит от плътна бримка сън.
И от неловкоста на този жест
почувствах дълг да му налея чай
със капка мляко, но без захар.
Дори и времето започна да се стича
по водосточната тръба, забарабани,
такатично заваля
и ние с моя събеседник си отдъхнахме
че темата за разговор ни е пристигнала.
Няма коментари:
Публикуване на коментар