Фененрът плаче
- луната му люти,
разрязана от ятаган на нощ.
Полепнали по вените на мрака
- кристали сол със имената на звезди.
Самотен лъч от тишина
прониква в стаята на моя сън,
первазът е притихнал във очакване
на стъпалата ми прекрачващи навън.
Няма коментари:
Публикуване на коментар