Става въпрос за онази възможност да спечелиш телевизор или нещо от сорта, ако нагласиш дадена радиостанция или телевизионен канал така, че когато цъкнеш на "1" върху дитанционното, тя да е тази, която се включва. Може би успешна и находчива техника до известна степен; в крайна сметка какво ти струва да го направиш, даже напротив - може да спечелиш.
След известно време наградите ще станат по-големи, а "любимите станции" все по-нахални съответно - хипотетично: "ако имате и гледате само нашия канал", "ако имате и слушатае само нашето радио". Тук отново може да си кажеш "добре - аз така или инъче си предпочитам тази станция, защо да не си оставя само нея... а може и да спечеля". ... И капанчето казва "щрак". Появява се някой чичко или някоя кокетка, които почват да обикалят из кварталите и да раздават подаръци на "послушните" зрители и слушатели.
Няма по-сигурен начин за умстевна деградация. Еднообразието убива, съсипва. Така, както ако се занимаваш само с една и съща дейност и нямаш никакви интерси извън нея, неизбежно ще си зле и в нея самата. Предствете си да учите реклама, да четете за реклама, да работите като рекламист, да гледате само реклами....... тогава всъщност нищо няма да разбирате от реклама. Идеите ще липсват.
Като се замисля едни от най-пламенните критици на рекламата са самите рекламисти. Но не можеш да критикуваш нещо, което не познаваш. Нито да можеш да го промениш към по-добро. Някакси спонтанно изникват думите на един рекламист, че досега не е видял пейзаж, който да бъде подобрен от билборд. И си ги спомням всеки ден из града.
Та в крайна сметка ако ми се поиска да имам телевизор, мога да работя и да си го купя. А не да разчитам на провидението да оцени, че съм си си програмирала живота.
След известно време наградите ще станат по-големи, а "любимите станции" все по-нахални съответно - хипотетично: "ако имате и гледате само нашия канал", "ако имате и слушатае само нашето радио". Тук отново може да си кажеш "добре - аз така или инъче си предпочитам тази станция, защо да не си оставя само нея... а може и да спечеля". ... И капанчето казва "щрак". Появява се някой чичко или някоя кокетка, които почват да обикалят из кварталите и да раздават подаръци на "послушните" зрители и слушатели.
Няма по-сигурен начин за умстевна деградация. Еднообразието убива, съсипва. Така, както ако се занимаваш само с една и съща дейност и нямаш никакви интерси извън нея, неизбежно ще си зле и в нея самата. Предствете си да учите реклама, да четете за реклама, да работите като рекламист, да гледате само реклами....... тогава всъщност нищо няма да разбирате от реклама. Идеите ще липсват.
Като се замисля едни от най-пламенните критици на рекламата са самите рекламисти. Но не можеш да критикуваш нещо, което не познаваш. Нито да можеш да го промениш към по-добро. Някакси спонтанно изникват думите на един рекламист, че досега не е видял пейзаж, който да бъде подобрен от билборд. И си ги спомням всеки ден из града.
Та в крайна сметка ако ми се поиска да имам телевизор, мога да работя и да си го купя. А не да разчитам на провидението да оцени, че съм си си програмирала живота.
1 коментар:
gtv ми е на 6-та. Абсурдно е... И това: "Ама нека проверим, нека проверим!"
Публикуване на коментар