UNDO

понеделник, юни 23, 2008

...............

"...седят и се клатят напред-назад.Това е симптом, последно средство на детето, оставено без грижа и любов, инстинктивно само себе си да утеши, само себе си да прегърне, само на себе си да изпее песничка наум."

link


link


link

"...тя пишеше писма на майка си, неискаща и да чуе за нея, безкрайни писма, които трупаше, неизпратени и непрочетени от никого."
Публикувано от Silvena Toncheva в 11:32 сл.об.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

По-нова публикация По-стара публикация Начална страница
Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)

Silvena Toncheva

Преглед на целия ми профил

Кутия с мисли

  • малка черна книжка
  • domino-box
  • barcode: advert & me
  • Val
  • free fallin'
  • Верина
  • търговец на мисли
  • here...in my arms...
  • Йоана
  • летяща калинка
  • Васи ли?
  • Отвъд ириса...
  • наблюдател
"grief is itself a medicine..."
Тема „Панорамен прозорец“. Изображенията в темата са от caracterdesign. Предоставено от Blogger.