цветята в сянката искат повече светлина, притрастени са към желанието си за нея... но дали искайки това няма да изгорят, дали ако им се даде от тази светлина ще могат да я понесат, привикнали в тъмното... дали искайки повече и повече от нея няма да изгорят...
.........................................................
имаше едно момиче от тренировките по футбол. ходеше много късо подстригана, дори и за момче. държеше се, или поне се опитваше да се държи като такова. имаше големи тъмно сини очи. мисля, че беше хубава... работеше и ходеше на лекции. българска филология. те нямат спорт, но тя искаше да идва. може би бих искала да се познавахме.
друго момиче от там видях последния път, когато ходих. тя тренираше карате и работеше като нощна охрана. беше много мила, въпреки че за пръв път ме виждаше.
нашият треньор дори веднъж ни донесе шоколади. радваше се, че сме първият женски отбор на университета.
пазя си ги като фрагменти, като фрагменти ги държа в ръцете си, и не знам какво да ги правя. знам, че не мога да напиша толкова особени случили се неща. но не искам просто да изчезнат.
.........................................................
имаше едно момиче от тренировките по футбол. ходеше много късо подстригана, дори и за момче. държеше се, или поне се опитваше да се държи като такова. имаше големи тъмно сини очи. мисля, че беше хубава... работеше и ходеше на лекции. българска филология. те нямат спорт, но тя искаше да идва. може би бих искала да се познавахме.
друго момиче от там видях последния път, когато ходих. тя тренираше карате и работеше като нощна охрана. беше много мила, въпреки че за пръв път ме виждаше.
нашият треньор дори веднъж ни донесе шоколади. радваше се, че сме първият женски отбор на университета.
пазя си ги като фрагменти, като фрагменти ги държа в ръцете си, и не знам какво да ги правя. знам, че не мога да напиша толкова особени случили се неща. но не искам просто да изчезнат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар