от другата страна

толерантността като че ли си остана абстрактно понятие, условие да ни приемат в европейската общност... изговори се много, подмениха се думички, които звучат обидно, осъдиха се разни хора и нещата си тръгнаха постарому... още отдавна е деленето на „наши” и „чужди”... на пълния с предразсъдъци средностатистически българин толерантността се струва лицемерничене, а вестниците продължават да наслагват същите негативни смисли на новите думички.

вчера се случи спорим с един познат относно хомосексуалността... думите му бяха, че това не било точно хомо сапиенс, пак било хомо, ама друго... така ужасно грозно ми стана от това твърдение... в първия момент останах така, без да разбирам какво дори казва, а после ме изпълни гняв... всичко, което е различно, се отхвърля... но какво по дяволите ти дава правото да се наречеш човек?... кой ти дава право да затвориш и изолираш другостта зад някаква ограда...?!!!

...вървим към културата на толерантност, но някак по нашенски, като на хорото – две стъпки напред, една назад...