искам всичко и нищо. искам тишина и безумен шум. искам да не се връщам толкова назад. сякаш съдбата държи да повтаря неща, които са се случвали преди, места, които са се случвали преди, ...само за да разбърква спомените ми, да поддържа тъгата.
днес в автобуса бях толкова притисната, че не можех да дишам. затворих очи и дори не помръднах. нямаше значение.
имам нова идея за ада. ад, който създаваме и подклаждаме ние, после сами се потапяме в него с надеждата да се пречистим, а всъщност изгаряме бавно докато не станем въглен и пепел.
*Loveless
Няма коментари:
Публикуване на коментар