съновидения

...сънища - материя, въплътрена в измислица, измислица въплътена в действителност... ето, че отново се чувствам като дете, което се пита дали животът е сън и кое е по-истинско... не беше ли там, в дъното на улицата? свих ли аз на другата страна? не се ли е случило наистина? ... като призрак съм, всичко е в думите, но дали... те са виновни, дали те конструират тази втора реалност и го правят реално... ако да, нека е така... може би ние хората трябва да живеем в паралелни вселени... може би трябва да се срещаме само в някаква капсулирана форма на симулация, в някоя част на съзнанието ни, която ни е съхранила... онова дежа-ву и това "беше толкова истинско"... дали затова понякога се събуждаме потресени от болната игра на въображението ни?... сякаш наистина е било, а ние го постулираме в думи "това е само сън", "това не съществува" и се лекуваме...