напоследък сякаш мислих, че няма какво да ме накара да пиша, записвах в мислите си и ги губих една след друга...
но една песен, която Васи беше споделила...
........................
записки от сутринта:
"Понякога си мисля, че хората ме познават. Хората не ме познават. По улиците или в автобусите. Когато случайно и по график преминавам. Слушалките на mp3-то са своеобразен вид слънчеви очила. Не че крият уморени от танци и цигари очи, червени с черни кръгове около тях, а просто те изолират. Малко или много. Доколкото техните подмятания в съзнанието ми не могат да бъдат чути реално.
Има такива хора - книги за манипулация. Не ме е страх. И не заради самата им личност, а защото това би означавало да се страхувам от мен самата. Те не биха направили нищо, което ти не би допуснал във волята си. Тънките асоциации са понякога обръщане на ъгъла. Защото зависиш от себе си. Те са прави. Само щастливият човек може да бъде отчасти свободен. "
..................................
към 2 през деня едно момиче се запозна с мен в автобуса, каза, че и тя слуша "Linkin Park"/тениската, с която бях/....
Няма коментари:
Публикуване на коментар