В четириъгълната пирамида
на твоя глас
захлопна се врата.
И знам,
че няма смисъл
да се скитам
по коридорите
от лудост и тъга.
И знам,
че всеки дъх ще
е последен,
че духовете нямат имена,
че може би ще се намери време
да подържиш ръката ми
преди да се стопя.
4 коментара:
снежинке в полет
:)
ти си като повеста "портретът на дориан грей" но в човешка форма : )
:))
Публикуване на коментар