.
Клавишите издишат тиха музика,
заключили са мислите ми в петолиние.
Шума на стъпките ти се извива,
- капанчетата ми за мисли;
неравномерни
тикатакат
токчетата ти
по голия цимент.
Пръстите сънуват истински
едва когато
знанието ти заспи.
Знам.
Ти не признаваш съществуването
на лунатичните копринени игли
- по миглите на нощни пеперуди
прашинките извиват силуети,
прелистват подсъзнателни завеси
- убежища с открехнати стени,
така са неумели
опитите
да сричаш по тапети
от малки светещи искри.
всеки кръстопът
е невъзможност
- три усещания за
минус безкрайност
и само
една, минимална,
доза безразличие.
за щастие
смъртоносна.
знаеш ли...
френското хапче
просто сложи диез на болката.
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар