разходка в 3 през нощта

Три през нощта,
ангелът от катедралата
изтупва крилете си от снега...

Стъплата - ледени огледала,
начупени
на седемте години
под стъпките ти.

Тихо тананикане
или
просто заблудени звуци,
всичко е отсъствие,
изкуствено
осакатели са стрелките
в необятното
поле от черни падащи минути
като китайско мъчение
в дъното на
плътно затворена празнина,
се стече сянката
на твоето съновидение
със здраво стиснати очи...

След полунощ
куковица
събира в ковчези
солта.

Дводумие:
недоумявам
недомлъвките
на твоето ежедневно
преждевременно
невъзможно
продължение.

Три през нощта,
ангелът от катедралата
изтупва крилете си от снега...